четвъртък, 21 май 2009 г.
Група Рамбо 13 – ъндърграунд литература?
Абсолютна загуба на време, си казах когато излязох от литературното четене на 4-мата. Групата се състои от нечистоплътни, брадати и дългокоси бивши студенти, доколкото разбрах по културология. Единственото интересно, което чух беше цитат от Теодор Адорно за културната индустрия. Точно когато си казвах обаче, че съм на правилното място, нещата се обърнаха. Вечерта продължи с идиотско стихотворение и разказ за анален секс между двама младежи. Дори и да оставим настрана обаче глуповата фабула, самият текст бе изключително беден и не казваше нищо. Ужасих се от смеха на две млади момичета, доста хипи изглеждащи, едната с раста. Те се „кефеха” на това ново изкуство. Изтръпнах при мисълта, как простащината, глупостта и маниеризма могат да си лепнат етикета „ъндърграунд”. Станах и си тръгнах.
сряда, 20 май 2009 г.
Зимвабве – Либерализъм или хаос – Movies that matter
В малката зала на чешкия център на Славянска на 20 май бе прожектиран един макар и малко остарял филм, но по тема, която е нажежена до червено в един район в света, където диктатурата все още е начин на живот. Да, това е Зимвабве, а филмът носи подходящото заглавие „Либерализъм или хаос”. Той е част от инициатива на Амнести Интернешнъл под мотото „Movies that matter”. На фестивал в Прага тези филми са били посетени от 140 хиляди души. У нас Чешкия център е решен да продължи да прожектира лентите, свързани с борбата за човешки права. Тема, която в София, малко творци подхващат, а още по-малко пък са тези изкушени да направят такава поредица.
Филмът за Зимбабве е на Майкъл Рейнбърн. Той проследява изкачването на власт на настоящият президент Робърт Мугабе, завземането на земята на белите от така наречените „ветерани” (хора близки до Мугабе, участвали в партизанската дейност по време на освобождението през 70 години), както и действията на опозицията.
Филмът за Зимбабве е на Майкъл Рейнбърн. Той проследява изкачването на власт на настоящият президент Робърт Мугабе, завземането на земята на белите от така наречените „ветерани” (хора близки до Мугабе, участвали в партизанската дейност по време на освобождението през 70 години), както и действията на опозицията.
Колко е лош икономическия популизъм
Преди дни се разхождах по Витошка. Когато човек е сам и се шляе без да бърза за никъде се натъква на гледки, които иначе не би забелязал. В подлеза срещу ЦУМ млад мъж търси във фонтанчето стотинки, които минувачи са хвърлили там за късмет. Малко по-нататък възрастен мъж пее “Мила моя горо!” с протегната за стотинки ръка, в която държи пластмасова чашка. Прокъсани и нещастни бабки по Витошка молят за някоя стотинка, за да си купят хляб. Магазините са празни, никой не купува, хората бързат угрижени и улисани в битови проблеми.
Забравени от Бога
И това е в центъра. Вземам автобус и слизам на спирката на входа за Младост. Окаяни минувачи, циганки продават гащи и бельо, мъж ме гони за да ми продаде картичка с лик на Богородица за 2 лв. Ако този град имаше аура, така както според астролозите всеки човек има, то тя би излъчвала отчаяние, мизерия и нискообразованост. Но да минем още по-нататък. Тръгваме из страната в посока Монтана. Дъх на печки на дърва, схлупени къщи, мизерия, дупки, осиротяли места, обитавани единствено от беззъби баби и тук таме някой останал дядо, който забива последен пирон в рухващият му хамбар. Няма табели, защото тук е ничия земя, забравена от Бог и държава.
Началото
И тогава един министър казва “Намаляме цената на парното”, “задържаме цената на тока”, “хлябът да поевтинее”. За всички нас, които разбираме и поне малко от икономика, това звучи абсурдно. За това вкупом го обявихме като предизборен трик. Всъщност то е точно това. На всички ни е ясно, че цената на тока не може да остане каквато беше по живково време, нито тази на парното, нито пък на хляба. Това обаче, което забравяме е, че повишаването на тези цени с темп, който зачерква доходите на едно огромно мнозинство в България ще доведедо икономически популизъм. Какво означава това?Нека да си признаем най-накрая. Българите нито сме най-умните, нито сме най-големите полови атлети. Пък от пазарна икономика тук, дето половин век е било царството на планирането разбираме още по-малко. Една голяма част от населението ни е с ниски доходи, ниско образование, и изключително лесно манипулируема. Кажи му, че го лъжат с цената на тока и парното, и той е готов да гласува за политика, който ще го спаси, дори и да е най-големия демагог. Подхвърли му някоя идиотщина, за която да се хване и той ще псува всички в държавата.Като например, изказването на ГЕРБ, че цената на тока трябва да падне заради природния газ. Абсолютен абсурд, защото такава зависимост у нас няма. Тук ползваме въглища и АЕЦ. Да не говорим за отварянето на останалите реактори в АЕЦ.
Раздвоение
Политиците у нас сигурно изпитват особен род шизофрения. Да знаеш, че нещо не е икономически неизгодно, но да направиш точно обратното защото е политически изгодно. Защото тази бедна маса, която ще отиде на избори, ще гласува за партията или водача, в който види нейният спасител, а не икономически най-добрата платформа или най-бързите реформи до благополучието. Защото тя бедната и измъчена маса, иска благата сега, а не утре или след като бъдат направени здравната и пенсионната реформа.
Правилно или не! Или не дърпай дявола за опашката
Та сега стигаме и до основният въпрос. Правилно ли е политиците у нас да се замислят за едно по-добро разпределение на благата, по-ниски цени дори и на фона на загуби и непазарно поведение. Аз си мисля да. Защото иначе рискуваме да отидем на един друг много по-опасен фронт. На фронт, който защитава национализацията на индустрията, излизане от Европа и протекционизъм. Защото една голяма маса от хора, които гласуват на следващите избори, ще бъдат хора, които искат ниски цени на основните комунални услуги и високи пенсии и заплати, безплатно образование и здравеопазване. А това може само да се обещае, но не и да се изпълни.
Обясненията – токът, парното и хлябът
Неотдавна бях на кръгла маса по проблемите на ценообразуването на електроенергията у нас. Всички експерти вкупом твърдяха, как цената на електричеството ще скача в идните години поради няколко причини. Първо, заради зелената енергия, която е тройно по-скъпа, квотите за вредни емисии, които нашите ТЕЦ-ове трябва да купуват заради вредните емисии, които изхвърлят и инвестициите в мрежите, които трябва да се направят. Електрорапределителните дружества се жалваха, че не продават пазарно, защото цената им е регулирана и заради това нямат пари за инвестиции. Ами, представете си само че и те и Националната енергийна компания трябва да прокарат мрежа до всеки слънчев панел, вятърна перка или ВЕЦ. Колко разходи са това.
Отговорът естествено е много! Замислям се как да обясня това на баба ми, която вече май е станала Воленвиска. Иска да гласува за него щото ще вкара мошениците и крадливите депутати в затвора. Замислям се и за хората, които все още живеят в забутаното ми село. Как да им обясня защо ще плащат скъп ток. Как да им обясня за вятърните перки, за екологията, за липсата на енергийни ресурси. Те винаги ме контрират с миналото – когато токът беше евтин, а хлябът стотинки. Парното. Знаете ли колко са софиянците, които псуват Петко Студеното ежедневно. Нямам точни цифри естествено, но са много. Никой от тях обаче не се замисля, че парното няма как да поевтинее, докато блоковете ни са като печки и топлят улиците ни, докато мрежата е изключително неефективна, докато съществува абсурдното разпределение на топлината в блоковете. Никой не се замисля, колко е неефективно да топлиш с парно 5 апартамента от блок, в който има 20. Обикновеният човек обаче това не го вълнува. Той иска да знае, кога сметките му ще са по-ниски, и всеки който обещае да ги намали печели душата и сърцето му до момента, в който не остане излъган с поредната сметка от 200 лв. за един радиатор.
Същото е и с хляба. Всички искаме хлябът да е 30 ст. Ама ако може и да е качествен. Само, че земеделците искат повече пари за зърното всяка година, щото правят инвестиции, плащат заплати. Същото е по-веригата, всеки иска да печели повече, всеки иска по-висока заплата, държавата пък си иска и данъците, ДДС-то. И как тогава хлябът да е 30 ст., като вече всичко е скъпо!?
Това не е Америка
Загубени в пъзела на пазарната икономика, много хора си мислят, че живеят още в свят, в който държавата се грижи всичко да е достъпно. Икономическия популизъм ги кара да вярват, че това е възможно. В едно капиталистическо общество обаче нещата не функционират така. Ролята на държавата е да балансира цените, а не да ги държи ниски. Въпросът е, че колкото и грубо да звучи, масата у нас, не прилича на масата в Америка. Тя не е свикнала да живее и работи в пазарна икономика. За това й се иска да се върне назад в едно време, когато всичкобеше евтино и хората бяха малко по-равни. Именно за това се хваща като удавник, за всеки който обещае да направи чудо за три дни. Само, че чудото така и не се случва.
Забравени от Бога
И това е в центъра. Вземам автобус и слизам на спирката на входа за Младост. Окаяни минувачи, циганки продават гащи и бельо, мъж ме гони за да ми продаде картичка с лик на Богородица за 2 лв. Ако този град имаше аура, така както според астролозите всеки човек има, то тя би излъчвала отчаяние, мизерия и нискообразованост. Но да минем още по-нататък. Тръгваме из страната в посока Монтана. Дъх на печки на дърва, схлупени къщи, мизерия, дупки, осиротяли места, обитавани единствено от беззъби баби и тук таме някой останал дядо, който забива последен пирон в рухващият му хамбар. Няма табели, защото тук е ничия земя, забравена от Бог и държава.
Началото
И тогава един министър казва “Намаляме цената на парното”, “задържаме цената на тока”, “хлябът да поевтинее”. За всички нас, които разбираме и поне малко от икономика, това звучи абсурдно. За това вкупом го обявихме като предизборен трик. Всъщност то е точно това. На всички ни е ясно, че цената на тока не може да остане каквато беше по живково време, нито тази на парното, нито пък на хляба. Това обаче, което забравяме е, че повишаването на тези цени с темп, който зачерква доходите на едно огромно мнозинство в България ще доведедо икономически популизъм. Какво означава това?Нека да си признаем най-накрая. Българите нито сме най-умните, нито сме най-големите полови атлети. Пък от пазарна икономика тук, дето половин век е било царството на планирането разбираме още по-малко. Една голяма част от населението ни е с ниски доходи, ниско образование, и изключително лесно манипулируема. Кажи му, че го лъжат с цената на тока и парното, и той е готов да гласува за политика, който ще го спаси, дори и да е най-големия демагог. Подхвърли му някоя идиотщина, за която да се хване и той ще псува всички в държавата.Като например, изказването на ГЕРБ, че цената на тока трябва да падне заради природния газ. Абсолютен абсурд, защото такава зависимост у нас няма. Тук ползваме въглища и АЕЦ. Да не говорим за отварянето на останалите реактори в АЕЦ.
Раздвоение
Политиците у нас сигурно изпитват особен род шизофрения. Да знаеш, че нещо не е икономически неизгодно, но да направиш точно обратното защото е политически изгодно. Защото тази бедна маса, която ще отиде на избори, ще гласува за партията или водача, в който види нейният спасител, а не икономически най-добрата платформа или най-бързите реформи до благополучието. Защото тя бедната и измъчена маса, иска благата сега, а не утре или след като бъдат направени здравната и пенсионната реформа.
Правилно или не! Или не дърпай дявола за опашката
Та сега стигаме и до основният въпрос. Правилно ли е политиците у нас да се замислят за едно по-добро разпределение на благата, по-ниски цени дори и на фона на загуби и непазарно поведение. Аз си мисля да. Защото иначе рискуваме да отидем на един друг много по-опасен фронт. На фронт, който защитава национализацията на индустрията, излизане от Европа и протекционизъм. Защото една голяма маса от хора, които гласуват на следващите избори, ще бъдат хора, които искат ниски цени на основните комунални услуги и високи пенсии и заплати, безплатно образование и здравеопазване. А това може само да се обещае, но не и да се изпълни.
Обясненията – токът, парното и хлябът
Неотдавна бях на кръгла маса по проблемите на ценообразуването на електроенергията у нас. Всички експерти вкупом твърдяха, как цената на електричеството ще скача в идните години поради няколко причини. Първо, заради зелената енергия, която е тройно по-скъпа, квотите за вредни емисии, които нашите ТЕЦ-ове трябва да купуват заради вредните емисии, които изхвърлят и инвестициите в мрежите, които трябва да се направят. Електрорапределителните дружества се жалваха, че не продават пазарно, защото цената им е регулирана и заради това нямат пари за инвестиции. Ами, представете си само че и те и Националната енергийна компания трябва да прокарат мрежа до всеки слънчев панел, вятърна перка или ВЕЦ. Колко разходи са това.
Отговорът естествено е много! Замислям се как да обясня това на баба ми, която вече май е станала Воленвиска. Иска да гласува за него щото ще вкара мошениците и крадливите депутати в затвора. Замислям се и за хората, които все още живеят в забутаното ми село. Как да им обясня защо ще плащат скъп ток. Как да им обясня за вятърните перки, за екологията, за липсата на енергийни ресурси. Те винаги ме контрират с миналото – когато токът беше евтин, а хлябът стотинки. Парното. Знаете ли колко са софиянците, които псуват Петко Студеното ежедневно. Нямам точни цифри естествено, но са много. Никой от тях обаче не се замисля, че парното няма как да поевтинее, докато блоковете ни са като печки и топлят улиците ни, докато мрежата е изключително неефективна, докато съществува абсурдното разпределение на топлината в блоковете. Никой не се замисля, колко е неефективно да топлиш с парно 5 апартамента от блок, в който има 20. Обикновеният човек обаче това не го вълнува. Той иска да знае, кога сметките му ще са по-ниски, и всеки който обещае да ги намали печели душата и сърцето му до момента, в който не остане излъган с поредната сметка от 200 лв. за един радиатор.
Същото е и с хляба. Всички искаме хлябът да е 30 ст. Ама ако може и да е качествен. Само, че земеделците искат повече пари за зърното всяка година, щото правят инвестиции, плащат заплати. Същото е по-веригата, всеки иска да печели повече, всеки иска по-висока заплата, държавата пък си иска и данъците, ДДС-то. И как тогава хлябът да е 30 ст., като вече всичко е скъпо!?
Това не е Америка
Загубени в пъзела на пазарната икономика, много хора си мислят, че живеят още в свят, в който държавата се грижи всичко да е достъпно. Икономическия популизъм ги кара да вярват, че това е възможно. В едно капиталистическо общество обаче нещата не функционират така. Ролята на държавата е да балансира цените, а не да ги държи ниски. Въпросът е, че колкото и грубо да звучи, масата у нас, не прилича на масата в Америка. Тя не е свикнала да живее и работи в пазарна икономика. За това й се иска да се върне назад в едно време, когато всичкобеше евтино и хората бяха малко по-равни. Именно за това се хваща като удавник, за всеки който обещае да направи чудо за три дни. Само, че чудото така и не се случва.
вторник, 19 май 2009 г.
Между изкуството и евтинията
В центъра на залата на третия етаж на Шипка 6 в нощта на музеите на 16 май, една маса бе отрупана с храна, а в съд до нея бе налято евтино вино, ако съдим по миризмата. Две девойки шумно привикваха хора и срещу хартийка, на която да напишеш някакво признание раздаваха парче баница, хляб и вино. На специално донесен за целта статив залепваха признанията.
Не това не беше просто някаква почерпка. Това е пърформанс, замислен от някой авангарден модерен творец. Резултатът обаче беше плачевен. Стативът беше пълен с глупости от сорта – „Признавам си, аз съм курва”, „Признавам си, аз обичам Вальо” и куп подобни. Цялата арт инсталация беше една огромна безмислица. На фона на пропитата с леви убеждения изложба, авторът по-добре да беше дал храната на софийските бездомници. „Признавам си, една такава инсталация сред тях би имала малко повече смисъл”.
Теория
Хубавото съвременното изкуство у нас е доста ограничено. Безмислени инсталации, които вместо да провокират, оставят чувството, че обиждат интелигентността ни все по-често се срещат. Все повече са маниерните и безцелните, които оставят горчилката на изгубеното време, пари и енергия. Всъщност, имам една теория. Ако един човек не е интересен, не го интересува всеки аспект на света около него, и нехае от това какво правят другите в изкуството, той просто не може да сътвори, нещо което да е ценно. Да, той може да изфабрикува някаква халтурка, но тях всеки ги умее, защото те се правят по калъп. Всъщност очаквам някой ден да започнат да ги правят на поточна линия в някоя манифактура. Точно такава ми се стори изложбата на 3 етаж в Шипка 6. Безмислени рисунки, бедни стихове и размисли, които не казват нищо. Всъщност единият от текстовете беше и доста неграмотен. Друг пък леко популистки омотоваше бедността, артистичността и идеята защо човек трябва да работи след като има машини. Явно авторът не обича много да чете и не се интересува от това, как светът функционира.
Малцинство
Ако се върнем обаче на стойностните продукти, две изложби ми направиха истинско впечатление в ноща, която музеите отварят врати безплатно. „Изкушението чалга”, на втория етаж на софийската градска галерия е наистина впечатляваща идея. Авторите са хванали едни от най-интересните аксесоари на стила, и ги подхвърлят иронично в залата. Завладяващ е и видео проекта на Боряна Венциславова, в който ученици рецитират стихове от чалга песни, като „Тигре, Тигре” със същия патос, с който биха изричали стихове и от Ботев. В изложбата може да бъде видян и косъм от Азис, както и хронология на появата и развитието на жанра. Може би тя е единствения опит досега българското изкуство да погледне към този феномен не толкова емоционално, не все едно заклеймява нещо на което нямаме право, а с доста ирония и като хирургическа дисекция.
Още една прекрасна изложба остана малко в страни от утъпканата пътека на Нощта на музеите. Това е „Бизнесът идва” на Геори Георгиев Jorras, в галерия Васка Емануилова. В стъклени витрини под специално неоново осветление бяха представени новите предмети на лукса, както и техните извратени аксесоари, като вериги, тежкарски кожени палта и др. Най-интересен обаче бе фотьойл -тоалетна, тапициран в лачена кожа, с пух, дантела и златни нишки. Изложбата е с оригиналното заглавие „Застреляй се” и е страховит намек за бизнеса, който ни заобикаля, с неговата агресия, кич и бруталност.
Не това не беше просто някаква почерпка. Това е пърформанс, замислен от някой авангарден модерен творец. Резултатът обаче беше плачевен. Стативът беше пълен с глупости от сорта – „Признавам си, аз съм курва”, „Признавам си, аз обичам Вальо” и куп подобни. Цялата арт инсталация беше една огромна безмислица. На фона на пропитата с леви убеждения изложба, авторът по-добре да беше дал храната на софийските бездомници. „Признавам си, една такава инсталация сред тях би имала малко повече смисъл”.
Теория
Хубавото съвременното изкуство у нас е доста ограничено. Безмислени инсталации, които вместо да провокират, оставят чувството, че обиждат интелигентността ни все по-често се срещат. Все повече са маниерните и безцелните, които оставят горчилката на изгубеното време, пари и енергия. Всъщност, имам една теория. Ако един човек не е интересен, не го интересува всеки аспект на света около него, и нехае от това какво правят другите в изкуството, той просто не може да сътвори, нещо което да е ценно. Да, той може да изфабрикува някаква халтурка, но тях всеки ги умее, защото те се правят по калъп. Всъщност очаквам някой ден да започнат да ги правят на поточна линия в някоя манифактура. Точно такава ми се стори изложбата на 3 етаж в Шипка 6. Безмислени рисунки, бедни стихове и размисли, които не казват нищо. Всъщност единият от текстовете беше и доста неграмотен. Друг пък леко популистки омотоваше бедността, артистичността и идеята защо човек трябва да работи след като има машини. Явно авторът не обича много да чете и не се интересува от това, как светът функционира.
Малцинство
Ако се върнем обаче на стойностните продукти, две изложби ми направиха истинско впечатление в ноща, която музеите отварят врати безплатно. „Изкушението чалга”, на втория етаж на софийската градска галерия е наистина впечатляваща идея. Авторите са хванали едни от най-интересните аксесоари на стила, и ги подхвърлят иронично в залата. Завладяващ е и видео проекта на Боряна Венциславова, в който ученици рецитират стихове от чалга песни, като „Тигре, Тигре” със същия патос, с който биха изричали стихове и от Ботев. В изложбата може да бъде видян и косъм от Азис, както и хронология на появата и развитието на жанра. Може би тя е единствения опит досега българското изкуство да погледне към този феномен не толкова емоционално, не все едно заклеймява нещо на което нямаме право, а с доста ирония и като хирургическа дисекция.
Още една прекрасна изложба остана малко в страни от утъпканата пътека на Нощта на музеите. Това е „Бизнесът идва” на Геори Георгиев Jorras, в галерия Васка Емануилова. В стъклени витрини под специално неоново осветление бяха представени новите предмети на лукса, както и техните извратени аксесоари, като вериги, тежкарски кожени палта и др. Най-интересен обаче бе фотьойл -тоалетна, тапициран в лачена кожа, с пух, дантела и златни нишки. Изложбата е с оригиналното заглавие „Застреляй се” и е страховит намек за бизнеса, който ни заобикаля, с неговата агресия, кич и бруталност.
Абонамент за:
Публикации (Atom)