Колко е лош икономическия популизъм

Преди дни се разхождах по Витошка. Когато човек е сам и се шляе без да бърза за никъде се натъква на гледки, които иначе не би забелязал. В подлеза срещу ЦУМ млад мъж търси във фонтанчето стотинки, които минувачи са хвърлили там за късмет. Малко по-нататък възрастен мъж пее “Мила моя горо!” с протегната за стотинки ръка, в която държи пластмасова чашка. Прокъсани и нещастни бабки по Витошка молят за някоя стотинка, за да си купят хляб. Магазините са празни, никой не купува, хората бързат угрижени и улисани в битови проблеми.

Забравени от Бога
И това е в центъра. Вземам автобус и слизам на спирката на входа за Младост. Окаяни минувачи, циганки продават гащи и бельо, мъж ме гони за да ми продаде картичка с лик на Богородица за 2 лв. Ако този град имаше аура, така както според астролозите всеки човек има, то тя би излъчвала отчаяние, мизерия и нискообразованост. Но да минем още по-нататък. Тръгваме из страната в посока Монтана. Дъх на печки на дърва, схлупени къщи, мизерия, дупки, осиротяли места, обитавани единствено от беззъби баби и тук таме някой останал дядо, който забива последен пирон в рухващият му хамбар. Няма табели, защото тук е ничия земя, забравена от Бог и държава.

Началото
И тогава един министър казва “Намаляме цената на парното”, “задържаме цената на тока”, “хлябът да поевтинее”. За всички нас, които разбираме и поне малко от икономика, това звучи абсурдно. За това вкупом го обявихме като предизборен трик. Всъщност то е точно това. На всички ни е ясно, че цената на тока не може да остане каквато беше по живково време, нито тази на парното, нито пък на хляба. Това обаче, което забравяме е, че повишаването на тези цени с темп, който зачерква доходите на едно огромно мнозинство в България ще доведедо икономически популизъм. Какво означава това?Нека да си признаем най-накрая. Българите нито сме най-умните, нито сме най-големите полови атлети. Пък от пазарна икономика тук, дето половин век е било царството на планирането разбираме още по-малко. Една голяма част от населението ни е с ниски доходи, ниско образование, и изключително лесно манипулируема. Кажи му, че го лъжат с цената на тока и парното, и той е готов да гласува за политика, който ще го спаси, дори и да е най-големия демагог. Подхвърли му някоя идиотщина, за която да се хване и той ще псува всички в държавата.Като например, изказването на ГЕРБ, че цената на тока трябва да падне заради природния газ. Абсолютен абсурд, защото такава зависимост у нас няма. Тук ползваме въглища и АЕЦ. Да не говорим за отварянето на останалите реактори в АЕЦ.

Раздвоение
Политиците у нас сигурно изпитват особен род шизофрения. Да знаеш, че нещо не е икономически неизгодно, но да направиш точно обратното защото е политически изгодно. Защото тази бедна маса, която ще отиде на избори, ще гласува за партията или водача, в който види нейният спасител, а не икономически най-добрата платформа или най-бързите реформи до благополучието. Защото тя бедната и измъчена маса, иска благата сега, а не утре или след като бъдат направени здравната и пенсионната реформа.

Правилно или не! Или не дърпай дявола за опашката
Та сега стигаме и до основният въпрос. Правилно ли е политиците у нас да се замислят за едно по-добро разпределение на благата, по-ниски цени дори и на фона на загуби и непазарно поведение. Аз си мисля да. Защото иначе рискуваме да отидем на един друг много по-опасен фронт. На фронт, който защитава национализацията на индустрията, излизане от Европа и протекционизъм. Защото една голяма маса от хора, които гласуват на следващите избори, ще бъдат хора, които искат ниски цени на основните комунални услуги и високи пенсии и заплати, безплатно образование и здравеопазване. А това може само да се обещае, но не и да се изпълни.

Обясненията – токът, парното и хлябът
Неотдавна бях на кръгла маса по проблемите на ценообразуването на електроенергията у нас. Всички експерти вкупом твърдяха, как цената на електричеството ще скача в идните години поради няколко причини. Първо, заради зелената енергия, която е тройно по-скъпа, квотите за вредни емисии, които нашите ТЕЦ-ове трябва да купуват заради вредните емисии, които изхвърлят и инвестициите в мрежите, които трябва да се направят. Електрорапределителните дружества се жалваха, че не продават пазарно, защото цената им е регулирана и заради това нямат пари за инвестиции. Ами, представете си само че и те и Националната енергийна компания трябва да прокарат мрежа до всеки слънчев панел, вятърна перка или ВЕЦ. Колко разходи са това.

Отговорът естествено е много! Замислям се как да обясня това на баба ми, която вече май е станала Воленвиска. Иска да гласува за него щото ще вкара мошениците и крадливите депутати в затвора. Замислям се и за хората, които все още живеят в забутаното ми село. Как да им обясня защо ще плащат скъп ток. Как да им обясня за вятърните перки, за екологията, за липсата на енергийни ресурси. Те винаги ме контрират с миналото – когато токът беше евтин, а хлябът стотинки. Парното. Знаете ли колко са софиянците, които псуват Петко Студеното ежедневно. Нямам точни цифри естествено, но са много. Никой от тях обаче не се замисля, че парното няма как да поевтинее, докато блоковете ни са като печки и топлят улиците ни, докато мрежата е изключително неефективна, докато съществува абсурдното разпределение на топлината в блоковете. Никой не се замисля, колко е неефективно да топлиш с парно 5 апартамента от блок, в който има 20. Обикновеният човек обаче това не го вълнува. Той иска да знае, кога сметките му ще са по-ниски, и всеки който обещае да ги намали печели душата и сърцето му до момента, в който не остане излъган с поредната сметка от 200 лв. за един радиатор.

Същото е и с хляба. Всички искаме хлябът да е 30 ст. Ама ако може и да е качествен. Само, че земеделците искат повече пари за зърното всяка година, щото правят инвестиции, плащат заплати. Същото е по-веригата, всеки иска да печели повече, всеки иска по-висока заплата, държавата пък си иска и данъците, ДДС-то. И как тогава хлябът да е 30 ст., като вече всичко е скъпо!?

Това не е Америка
Загубени в пъзела на пазарната икономика, много хора си мислят, че живеят още в свят, в който държавата се грижи всичко да е достъпно. Икономическия популизъм ги кара да вярват, че това е възможно. В едно капиталистическо общество обаче нещата не функционират така. Ролята на държавата е да балансира цените, а не да ги държи ниски. Въпросът е, че колкото и грубо да звучи, масата у нас, не прилича на масата в Америка. Тя не е свикнала да живее и работи в пазарна икономика. За това й се иска да се върне назад в едно време, когато всичкобеше евтино и хората бяха малко по-равни. Именно за това се хваща като удавник, за всеки който обещае да направи чудо за три дни. Само, че чудото така и не се случва.