На Дянков „осигуровките”!

Или колко работни места спаси „хер Флик”?

Преди повече от половин година финансовият министър Симеон Дянков дойде с обещанията да намали осигуровките и така да спаси стотици хиляди работни места. Дойде даже с някакви изчисления колко точно работни места биват „спасени” с намаляването на 2 процентни пункта. Оказаха се около 100 хил. Само преди дни министърът, който не остави необиден човек в държавата (разбирай президент, учени, и всеки който не е съгласен с него) обеща още нещо. Трябвали им на ГЕРБ два мандата да ни докарат до средния европейски доход.

Сега към реалността. Безработицата расте с рекордни темпове. Докато Хер Флик се хвали на Европа, колко стабилна е България, фирмите фалират една след друга, а хората масово остават без работа. Безработицата, прогнозираха днес от Центъра за икономическо развитие ще стигне 10% до март. Това въпреки обещанията за „спасяването” на работните места и напук на по-ниските осигуровки. И вместо да каже „сбърках”, Дянков продължава да ни вкарва в неговите глупави неолибиерални реторики, които сме свидетели до какво докараха света.

Та същото и с доходите. Според Националния статистически институт за първи път в края на декември 2009 г. започва да се наблюдава намаляване на доходите на домакинствата. Това забележете дори и миналата година доходите растяха, въпреки кризата. В същото време фирмите, които в края на миналата година не получиха парите си от държавата за извършените ремонтни работи вече фалират. И то за да може Дянков да каже, че България е с най-нисък дефицит. За сметка на бизнеса и хората.

Питам Ви, г-н Дянков, кому е нужен този нисък дефицит? Ще кажете - на инвеститорите. Ама не съм видяла, и се съмнявам да видя орди от инвеститори втурнали се към нашата татковина. Напротив, икономиката след кризата никога няма да е същата. А доходите ни докато тръгнат нагоре, ще почакаме май доста. Дано не тръгнат надолу само, че първият когото ще повлекат ще сте вие.

За или против Желева?

Или колко ни струва „Гангстерската невеста”

Почти е ясно, че Румяна Желева ще стане еврокомисар. В понеделник окончателно се очаква да бъде оповестено дали председателят на ЕК Жозе Барозу ще подкрепи кандидатурата й, но всичко сочи натам. Остава обаче срамът. Остават коментарите в западните медии, че България е страна, която не спазва закона и дори кандидатката й за еврокомисар се опитва да излъже Европа. Остава нарицателното „гангстерска булка”. Дали и кой е снабдил Брюксел с тази информация няма никакво значение. Въпросът е в правилата. Когато хората ти казват, че не можеш да имаш фирма, когато си евродепутат значи не можеш и точка. А всичко показва, че тя е имала - и то забележете не сега а през двете години докато беше евродепутат. И то не каква, а консултантска фирма.

Никой не отбеляза, че преди дни прокуратурата влезе във Фонд Земеделие именно с подобни подозрения. Оказа се, че част от хората във фонда са работили и за частни евроконсултантски фирми. Разследването е за конфликт на интереси. Е, питам аз - да ви прилича това на случая Желева? Да ви прилича на двоен аршин?

Днес стана ясен един абсурден факт. Правилникът на парламента, който забранява на депутатите да участват във фирми нямал статут на закон и затова Желева не била нарушила закона. Евала! Щом правилникът не е за спазване, то за какво е бе българино! Отговорът е прост и логичен. За заобикаляне. Който е луд – да го спазва. Добре дошли в България. У нас всичко е пожелателно и никой няма респект от закона. А Желева е жертва единствено и само на собствените си грешки!

ПАНЧАРЕВО

Едно от най-хубавите места около София. Но за съжаление, всеки стъпил там хвърля където му падне. Тъжна българска картинка. Боклуците са навсякъде около езерото. Току до тях стоят рибари, на които като че ли не прави никакво впечатление пумията от отпадъци и пластмаса около тях. Малко по-малко са по пътеката, която криволичи над езерото.




Пластмасовите бутилки са навсякъде.

Игра на ПР

Или колко трудно е да получиш информация

Колкото и правителства да се сменят, най-трагичният проблем у нас все ще си остане достъпа до информация. Българските държавни структури тънат в тъмнота, а прозрачността у нас е на критично ниско ниво. Това засяга цялото ни общество, което живее в митове, относно какво точно правят хората на високите държавни постове у нас, какво заменят, какво и на кого продават. В повечето министерства и агенции са назначени кучета пазачи, които съпътстват всички правителства, защото са се специализирали в това как да скрият от всички ни всякаква обществено значима информация.


Един бегъл поглед в сайтовете на министерствата ни показва колко малко са тези, които са публикували основна информация, която засяга всички нас като граждани. Колко са министерствата, които публикуват пълен списък с обществените си поръчки, търгове или концесии – ами броят се на пръсти. А колко са публикували списъка с фирмите, които са ги спечелили – нито едно. Всъщност в предишният кабинет на Сергей Станишев имаше само един министър, който неуморно викаше медиите при всяко едно отваряне на ценови оферти на поръчки на министерството си – това беше административният министър Николай Василев. Никой от другите дори не си правеше труда да обяви какви поръчки е обявило министерството му. Но, да помислим, ако медиите не могат да намерят информацията, която им е нужна за да вършат работата си, то какво остава за обикновените хора, които искат да се информират за дейността на тези министерства и агенции, в които уж „работят за тяхното добруване”.

Колко ли по-малко щяха да са скандалите с покритите замени на гори, имоти и колко обществени търгове, ремонти на фасади и туристически хеликоптери щяха сега да предизвикват само усмивка, ако всичко прозрачно и открито бе качено за да бъде достъпно за всички нас. Още повече, че според закона за обществените поръчки всички търгове така или иначв трябва да се оповестяват публично на сайтовете на министерствата. Пак според същият този закон медиите и неправителствените организации имат право на достъп до отварянето на ценовите оферти на участниците в тези търгове, както и на информация кога и къде ще бъдат отворени.

Вместо това всяка медия се избива да търси странични канали, често недостоверни и манипулативни за да изкара наяве дори и зрънце от далаверите, които са се вършели в досегашните правителства. Притеснителното е, че в пазенето на тези зрънца са включени армия от ПР-и, които могат да направят живота ти черен в опит да получиш информацията, която по закон ти се полага. Прозрачността у нас е като еднооко куче, затворено в чекмедже. Но пък и на нас българите дълбоко в генетичната ни история е записано, че е по-добре да търпим, отколкото да се оплачем.

Писано през октовмри 2009 г. За съжаление до момента на публикуването малко се е променило.

ДА Й ........ НА ДЪРЖАВАТА!

Или защо псувнята у нас е начин на себеизразяване?!

Чета форумите на онлайн медиите не само в България, но и в много западни страни. Толкова много псувни и толкова дебелашка простотия обаче рядко виждам в коментарите на "Таймс", "Гардиън" или дори в немския "Билд". Дори мой познат сподели, че и в руските онлайн медии такова чудо няма. Отворете обаче "Дневник" или кой да е друг онлайн ежедневник и се зачетете в коментарите. Всеки втори псува държавата, правителството, народа, политиците, бизнеса, банките и т.н. Не че няма нужда от критика, напротив има крещяща нужда, но от конструктивна, от мислеща и от интелигентна критика. Псувнята не оправя нищо. Напротив превръща онлайн пространството ни в квартална кръчма. Дори надскача кръчмата, защото под булото на анонимността сме по-агресивни, по-смели и по-брутални. Най-грозната част от балканската ни простотия блика, неспирана от някакви си там морални спирачки. Лошото е, че докато всички псуваме, керванът си върви, а лайната, в които е потънала държавата ни стават все повече.