Между изкуството и евтинията

В центъра на залата на третия етаж на Шипка 6 в нощта на музеите на 16 май, една маса бе отрупана с храна, а в съд до нея бе налято евтино вино, ако съдим по миризмата. Две девойки шумно привикваха хора и срещу хартийка, на която да напишеш някакво признание раздаваха парче баница, хляб и вино. На специално донесен за целта статив залепваха признанията.

Не това не беше просто някаква почерпка. Това е пърформанс, замислен от някой авангарден модерен творец. Резултатът обаче беше плачевен. Стативът беше пълен с глупости от сорта – „Признавам си, аз съм курва”, „Признавам си, аз обичам Вальо” и куп подобни. Цялата арт инсталация беше една огромна безмислица. На фона на пропитата с леви убеждения изложба, авторът по-добре да беше дал храната на софийските бездомници. „Признавам си, една такава инсталация сред тях би имала малко повече смисъл”.

Теория
Хубавото съвременното изкуство у нас е доста ограничено. Безмислени инсталации, които вместо да провокират, оставят чувството, че обиждат интелигентността ни все по-често се срещат. Все повече са маниерните и безцелните, които оставят горчилката на изгубеното време, пари и енергия. Всъщност, имам една теория. Ако един човек не е интересен, не го интересува всеки аспект на света около него, и нехае от това какво правят другите в изкуството, той просто не може да сътвори, нещо което да е ценно. Да, той може да изфабрикува някаква халтурка, но тях всеки ги умее, защото те се правят по калъп. Всъщност очаквам някой ден да започнат да ги правят на поточна линия в някоя манифактура. Точно такава ми се стори изложбата на 3 етаж в Шипка 6. Безмислени рисунки, бедни стихове и размисли, които не казват нищо. Всъщност единият от текстовете беше и доста неграмотен. Друг пък леко популистки омотоваше бедността, артистичността и идеята защо човек трябва да работи след като има машини. Явно авторът не обича много да чете и не се интересува от това, как светът функционира.



Малцинство
Ако се върнем обаче на стойностните продукти, две изложби ми направиха истинско впечатление в ноща, която музеите отварят врати безплатно. „Изкушението чалга”, на втория етаж на софийската градска галерия е наистина впечатляваща идея. Авторите са хванали едни от най-интересните аксесоари на стила, и ги подхвърлят иронично в залата. Завладяващ е и видео проекта на Боряна Венциславова, в който ученици рецитират стихове от чалга песни, като „Тигре, Тигре” със същия патос, с който биха изричали стихове и от Ботев. В изложбата може да бъде видян и косъм от Азис, както и хронология на появата и развитието на жанра. Може би тя е единствения опит досега българското изкуство да погледне към този феномен не толкова емоционално, не все едно заклеймява нещо на което нямаме право, а с доста ирония и като хирургическа дисекция.

Още една прекрасна изложба остана малко в страни от утъпканата пътека на Нощта на музеите. Това е „Бизнесът идва” на Геори Георгиев Jorras, в галерия Васка Емануилова. В стъклени витрини под специално неоново осветление бяха представени новите предмети на лукса, както и техните извратени аксесоари, като вериги, тежкарски кожени палта и др. Най-интересен обаче бе фотьойл -тоалетна, тапициран в лачена кожа, с пух, дантела и златни нишки. Изложбата е с оригиналното заглавие „Застреляй се” и е страховит намек за бизнеса, който ни заобикаля, с неговата агресия, кич и бруталност.