Ще получите ли новогодишен бонус?


събота, 2 януари 2010 г.

Игра на ПР

Или колко трудно е да получиш информация

Колкото и правителства да се сменят, най-трагичният проблем у нас все ще си остане достъпа до информация. Българските държавни структури тънат в тъмнота, а прозрачността у нас е на критично ниско ниво. Това засяга цялото ни общество, което живее в митове, относно какво точно правят хората на високите държавни постове у нас, какво заменят, какво и на кого продават. В повечето министерства и агенции са назначени кучета пазачи, които съпътстват всички правителства, защото са се специализирали в това как да скрият от всички ни всякаква обществено значима информация.


Един бегъл поглед в сайтовете на министерствата ни показва колко малко са тези, които са публикували основна информация, която засяга всички нас като граждани. Колко са министерствата, които публикуват пълен списък с обществените си поръчки, търгове или концесии – ами броят се на пръсти. А колко са публикували списъка с фирмите, които са ги спечелили – нито едно. Всъщност в предишният кабинет на Сергей Станишев имаше само един министър, който неуморно викаше медиите при всяко едно отваряне на ценови оферти на поръчки на министерството си – това беше административният министър Николай Василев. Никой от другите дори не си правеше труда да обяви какви поръчки е обявило министерството му. Но, да помислим, ако медиите не могат да намерят информацията, която им е нужна за да вършат работата си, то какво остава за обикновените хора, които искат да се информират за дейността на тези министерства и агенции, в които уж „работят за тяхното добруване”.

Колко ли по-малко щяха да са скандалите с покритите замени на гори, имоти и колко обществени търгове, ремонти на фасади и туристически хеликоптери щяха сега да предизвикват само усмивка, ако всичко прозрачно и открито бе качено за да бъде достъпно за всички нас. Още повече, че според закона за обществените поръчки всички търгове така или иначв трябва да се оповестяват публично на сайтовете на министерствата. Пак според същият този закон медиите и неправителствените организации имат право на достъп до отварянето на ценовите оферти на участниците в тези търгове, както и на информация кога и къде ще бъдат отворени.

Вместо това всяка медия се избива да търси странични канали, често недостоверни и манипулативни за да изкара наяве дори и зрънце от далаверите, които са се вършели в досегашните правителства. Притеснителното е, че в пазенето на тези зрънца са включени армия от ПР-и, които могат да направят живота ти черен в опит да получиш информацията, която по закон ти се полага. Прозрачността у нас е като еднооко куче, затворено в чекмедже. Но пък и на нас българите дълбоко в генетичната ни история е записано, че е по-добре да търпим, отколкото да се оплачем.

Писано през октовмри 2009 г. За съжаление до момента на публикуването малко се е променило.

Няма коментари:

Публикуване на коментар